OrthoMan

Through the image of disabled creature I stake once more on the discourse on monstrosity. This is one of the specific ways in which boundaries between human and almost human declare themselves. Monsters serve not only to mark the border line, but also to signal the fragility of these boundaries. They are real monsters in their simultaneous demonstration and destruction of differentiation, by which culture separates the natural from artificial, human from non-human, normal from pathological. Their representative functions serve not only to describe and to communicate, but also to legitimate, reproduce and normalize or vice versa to subvert, refute and destabilize. Such representatives, as Donna Haraway called them, are the culturological actors. They serve as a critique of humaneness. My research work is focused on decoding their language and encoding it in creating new creatures.

Orthoman and Fantomat win at the M-tel Awards for Contemporary Bulgarian Art, they also was ranked first by the audience. More....

Orthoman благодари на хората участвали в създаването му:

Ирина Баткова и екипа организиращ "М-тел - награди за съвременно българско изкуство" - финансов риск,

Симеон Янчев - Arduino, сензори, електроника,

Александър Евтимов (Шамана) - запис звук,

Борислав Тонев (Бъки) - електроника,

Румен (Румен) - електроника,

Национален център за социални услуги - ортези,

Недко Жечев, Маеле Пупез, Яна Крачунова - креативни съвети.

Orthoman благодари на всички, които се радват на неговото съществуване и смело му ровят в душичката.

Terma 30

In this installation Venelin Shurelov again offers himself as a subject for free experimentation by the audience. The comic and entertaining effect of the work predispose spectators to participate in it to the utmost. Old stove with a small pot on the hot plate that has something of the nostalgic charm of the silent films in which a small black and white man goes through thousands of ups and downs, as if the grim fate plays with him in the most cold-blooded and heartless way. Similar feeling is invoked also by this installation of Venelin Shurelov. Little man literally "boiling and seething" in art, or rather in a dummy dish. In that case the visitor enjoys a unique opportunity to cook an artist at a desired temperature.

Svetlana Kuyumdzhieva

В тази инсталация Венелин Шурелов отново предлага себе си като обект за свободни експерименти от страна на публиката. Комичният и забавен ефект от работата предразполага максимално към съучастие в нея. Старата печка с малка тенджерка върху котлона, носи част от носталгичното очарование на немите филми, в които един малък черно бял човек преминава през хиляди перипетии, сякаш суровата съдба си играе с него по най-хладнокръвен и безсърдечен начин. Подобно е усещането и при тази инсталация на Венелин Шурелов. Малкият човек буквално “ври и кипи” в изкуството или по-скоро в бутафорно измайсторени ястия. Посетителят има рядката възможност да сготви един художник на желаната от него температура.

Светлана Куюмджиева

TABULA RASA II (Wunderkabinet)

A Project by Venelin Shurelov, SubHuman Theatre

The sumptuous entertainment arranged to amuse the European elite in the 16th, 17th and 18th century have transformed, by employing the practices of anatomical theatre and the fantastic, precious and  uncommon objects arranged like encyclopedic collections, the “cosmos”  from a static plate for contemplation only into an occasion for dramatic research. Cabinets of curiosity(Kunstkammern, Wunderkabinet) of all sorts displaying minerals, engraved jewelry, insects in amber, butterflies, mummified ears of Egyptian bulls, Babylon bricks, antiquities, medals, coins, timepieces, astrolabes,  compasses, prisms, mirrors, microscopes, telescopes, magical kaleidoscopes, camera obscruras, wax figures, intelligent machines, miraculous playthings and automata, made up what Samuel Quiccheberg defined, in his Inscriptiones vel Tituli Theatri(1565), as a theatre of the universe... In this universal theater, the visitors admire a variety of scenes not in dark auditoria but on the stage itself. The universal collection urges its consumers to become performers possessing the means of a better understanding of the world. From mere witnesses they become participants in the cultural migration across the borders of the visible and the invisible, the real and the imaginary, the natural and the artificial, the biological and the synthetic, the born and the made, the human and the inhuman. This “migration” unfolds the greatest fear of man, to become aware of his/her own fragmentation, disintegration, decomposition and death and, at the same time,  his/her greatest desire: „All dreams return again and again to the only drive that has remained: to run away from the outlines of one’s own self” (Hans Belmer).

Tabula rasa (Latin, blank tablet or slate) is a work of art made up of an object-box-table divided into many sectors with the author’s body lying underneath them. There is a marker in each sector and the visitors may use it to draw, scribble, write on the separate parts of the body. Thus, each movement of the spectator/participant is a kind of dissection, objectification, categorization, description and research that directly affects the author, both physically and emotionally. The “vitality” of his body that responds, hurts, laughs, poses the question of the direct effect of the study of the “otherness” and of how its objectification can be seen as a form of violence.

The second phase of the project is to take photos of visitors’ pictographic intervention, to print them in the respective size and number of copies and to replace the live body by the artifact thus made. The print-out images transform the “reminder” of the body into a collection or into an abstract fragment.

The association with the image of the helpless, nude and cold body placed on the dissecting table, into the operation room of some of the renowned anatomists of the age of Enlightenment is related to their research of the “other” that is, not to a smaller degree, a kind of spectacle, a uncommon form of initiation, a consecration, unveiling, a ritual for the elect, who are well-defined but also competent enough to enter the imaginary and who are at the same time ready to create a basic pattern of human body related to the stereotypes of different ages. The Tabula RasaProject aims at the stereotypes of our times when many secrets of the body have been disclosed and thus it becomes increasingly emptier and artificial, a body reduced to a systematized, generalized, controlled, universalized, exteriorized, tailored, reshaped, stuffed, prosthesized, objectified thing. The issue to which I would like to draw the attention of the audience, apart from the fact that the Enlightenment scientists were the first to see the body as dissected, as a source of information, as a specimen, is that these processes actually reveal a colonial aspiration that is a practice of domination, a privilege in production of objective truths that is similar to various form of social engineering: anthropology, eugenics, euthanasia, sterilization, segregation, genocide, biotechnology, birth- and death-control.

The similarity between ourselves and the scientists from the age of the Enlightenment lies in the fact that we both face the fascination of the dread and the universal allegorical nature of anatomic images that have been extended and replaced in our times by a world without secrets, a world of naked flesh and its fragile potency broken up by the commercial, media and popular pressure. We face a weak body resembling the lost battles with Nature, evolution and policies, a body that is dependent and brittle, a body that is even unable to retain its intimacy and identity. The modern man from the late 19th century up to the present has been successfully overcoming the fantastic moral classifications of the 18th century but only to replace them with an epidermal sack, a creature of duplicates and clones and a genetic identification turned upside down. The new human design has given birth to the man-object, the man-table, the man-hybrid, the Monster, the Other.

Venelin Shurelov, 10th October 2008

Fantomat - Istanbul

FOKUS-MOKUS

Мултимедиен, интерактивен, перформативен, високотехнологичен и дигитален ФОКУС.

Multimadial, Interactive, Performative, Hi-Tech and Digital Pokus-Mokus.

22 ноември 2008, галерия "Академия", НХА.

В рамките на японо+български видео арт фестивал.

22 November 2008, "Academia" Galery, National Academy of Arts, Sofia.

In the frame of japan+bulgarian video art festival.

BOX IN

"New York, New York"



"Breathe out"

TABULA RASA

Проект на Венелин Шурелов – SubHuman Theatre

Tabula rasa (Wunderkabinet)

Устройването на луксозни забавления за европейския елит през шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, чрез практиките на анатомичните театри и организираните като в енциклопедични колекции фантастични, скъпоценни и редки предмети, превръща „космоса” от статично табло за съзерцание в повод за драматично изследване. Всевъзможни шкафове на куриозното (Kunstkammern, Wunderkabinet, Cabinets of curiosity), показващи минерали, гравирани скъпоценности, насекоми в кехлибар, пеперуди, мумифицирани уши от египетски бик, тухли от Вавилон, антики, медали, монети, часовници, астролаби, компаси, призми, огледала, микроскопи, телескопи, магически калейдоскопи, камери обскура, восъчни фигури, умни машини, удивителни играчки и автомати, създават това, което Самуел Куичелберг (Samuel Quicchelberg) определя в неговата „Inscriptiones vel Tituli Theatri” (1565), като световен театър (Universal theater)... В този театър на света, посетителите се любуват на различните сцени не в мрачни аудиториуми, но върху самата сцена. Универсалната колекция стимулира своите потребители да станат изпълнители, държащи средствата за по-доброто разбиране на света. От свидетели те се превръщат в участници в културната миграция през границите на видимото и невидимото, реалното и въображаемото, естественото и изкуственото, биологичното и синтетичното, роденото и направеното, човешкото и нечовешкото. В тази „миграция” е залегнал най-големия страх на човека в осъзнаването на собствената му фрагментация, дезинтеграция, разпадане и смърт и същевременно най-голямото желание: „Всички мечти се завръщат отново към единствения останал инстинкт, да избягаш от очертанията на себе си” (Ханс Белмер).

Tabula rasa (лат. - чиста, празна дъска) е произведение на изкуството, което представлява обект-кутия-маса, разделен на множество сектори, под които е разположено тялото на автора. Във всеки от секторите има маркер, с който посетителите могат да рисуват, драскат, пишат върху отделните части на тялото. По този начин всяко действие на зрителя/участника е вид дисекция, обективизация, категоризация, описание и изучаване, което афектира директно автора, физически и емоционално. „Живостта” на тялото му, което реагира, боли го, смее се, поставя въпроса за директния ефект от изследването на „другостта” и как неговата обективизация може да се разглежда като форма на насилие.

Втората фаза на проекта е заснемане на пиктографската интервенция на посетителите, разпечатването й в съответния размер и тираж и подмяна на живото тяло с получения артефакт. Тиража на изображенията превръща „остатъка” от тялото в колекция или в абстрактен фрагмент.

Асоциацията с образът на безпомощното, голо и студено тяло, поставено на масата за дисекции, в операционната зала на някои от прочутите анатомисти от Просвещението, е свързана с тяхното изследване на „другото”, което е не по-малко, някакъв вид спектакъл, една нетипична форма на инициация за посвещаване, разбулване, ритуал за избрани хора, определени, но и достатъчно компетентни да навлязат във въображаемото и в същото време готови да създадът един базисен модел на човешкото тяло, съотнесен към стереотипите на различните епохи. Проектът „Tabula rasa”, е насочен към стереотипите на нашата епоха, в която множество тайни на тялото са разкрити и толково по-празно и изкуствено става то, сведено до систематизирано, генерализирано, контролирано, универсализирано, екстериоризирано, разкроявано, прекроявано, препарирано, протезирано, обективизирано нещо. Проблемът, върху който искам да обърна внимание, е освен това, че за просвещенското научно познание тялото за първи път е видяно като дисектирано, разглеждано е като източник на информация, като екземпляр, но също така, в същността на тези процеси се крие една колониална аспирация, която е практика на доминиране, привилегия в производството на обективни истини, подобна на различни форми на социално инженерство: антропология, евгеника, евтаназия, стерилизация, сегрегация, геноцид, генетика, биотехнология, контрол върху раждането и смъртта.

Сходството между нас и учените от Просвещението е в това, че сме изправени пред фасцинацията от ужаса и универсалния алегоричен характер на анатомичните изображения, които са продължени и заменени в наши дни от свят без тайни, от гола плът и нейната чуплива потентност, разбита от комерсиалния, медиен и популярен натиск. Изправени сме лице в лице срещу едно слабо тяло, напомнящо за изгубените битки с природата, еволюцията и политиките, зависимо и крехко, дори неспособно да запази своята интимност и идентичност. Модерният човек от края на ХІХ-ти век до днес, успешно преодолява фантастичните морални класификации на ХVІІІ-ти век, но само, за да ги замести с един епидермален чувал, творение от дубликати и клонинги и една обърната наопаки генетична легитимация. Новият човешки дизайн роди човека-предмет, човека-маса, човека-хибрид, Чудовището, Другия.

Венелин Шурелов, 10. 10. 2008 г.

фотограф Иван Григоров

Изложба "Остани, остани", организирана от Интерспейс (http://i-space.org/stay).

Откриване: 10 октомври, 19:00
Централна баня, пл. „Бански” 1, София
време за посещения:
11 – 25 октомври 2008
понеделник – петък 12:00 – 18:00
събота и неделя: 11:00 -18:00

Fantomats in Balchik, Varna and Mangalia

Fantomat in Balchik, Bulgaria
Promenade 4-10 June 2008

"Fantomat for President!
Still not sure whether the show is the Fantomat or the people watching the Fantomat. But compelling nonetheless. I found the Fantomat,s head very peaceful or more so a peaceful state of mind for me. Zen like. Deirdre, Balchik, June 2008. "

Fantomat - monologue in Varna, Bulgaria
Puppet Theatre Museum 7-9 June 2008, 15:00 – 20:00
16th INTERNATIONAL THEATRE FESTIVAL “VARNA SUMMER”

"Много страшно и малко неприятно, ако трябва да съм искрена. Действа малко подтискащо. Илияна, 09. 06. 2008, Варна."

"Благодаря! Милена, 09. 06. 2008, Варна."

"Интересно начинание. Чрез студени, механични предмети и връзки, да се осъществи човешка комуникация, която очовечавайки отчуждеността, отдалечеността, да ни говори за нуждата от близост. Ромео Попилиев, 09. 06. 2008, Варна."

"Почувствах го като близко същество. Нямах никакво усещане за странност на общуването. Или съзнанието ми е вече "отворено" за общуване с различности, или този фантомат има "човешко, твърде човешко" излъчване. Димитър Чернев, 09. 06. 2008, Варна."

"Изключително интересна форма и много мистична атмосфера. Още отначало се почувствах сам - едновременно изплашен и любопитен. Бях сякаш последният човек на Земята и контактувах с последния спомен за хората. Боян Стоянов, 09. 06. 2008, Варна."

""Thank you very much for using me", subhuman! Anonymous, 09. 06. 2008, Варна."

"Thanks for having me and serving me! Петър Кауков."

"Почувствах се дори привързана към Фантомат и никак не ми се излизаше, след като изрече: "Thank you for using me."
It was my pleasure :) Мартина Колева, 08. 06. 2008, Варна."

Отзиви публикувани в Бюлетин № 03 на фестивала "Варненско лято":
Явор Гърдев, режисьор
Свързвам инсталацията с антиутопична идея, представа за бъдещето, в която светът започва да се конструира по механичен начин като пространство, възникнало вследствие на вече натрупан опит от предмети и възприятия. И когато тези фактори придобият конкретен образ, провокират към общуване, което се осъществява чрез визуално и словесно въздействие. Парадоксът се крие във факта, че този контакт води до отчуждение, но не на субекта от произведението, а по-скоро представената реалност се оттегля в някаква абстракция. Това провокира различен поглед върху нея и собствената ти идентичност. Тъй като бях предварително запознат с историята на Фантомата, не съм типа зрител, който може да се срещне на чисто с него като артефакт, но усещането, което ми предостави, беше именно поглед върху самия себе си през друга призма.

Юрий Дачев, театровед
Да се говори за подобни преживявания винаги е много рисковано, защото те самите разчитат на неговорене, на много индивидуално преживяване. Моето любопитство беше свързано с името на автора, когото познавам като сценограф. Преди време в залите на Шипка 6 имах възможността да видя прототипа на Фантомата. Инсталацията представлява десет минути, през които се вглеждаш в усещането за любимите места, в морето, в дъжда, в движението и рефлексите. Преживяване, чрез което надникваш в едни очи, в които по някакъв начин се оглеждат и твоите.

Fantomat in Mangalia, Rumania
Revolutionary square 4-10 June 2008

"Very impressive contemporary art work! Awesome :D You captured our attention, we,re glad that you come here to show us something we don,t see everyday. Thank you so much for this opportunity to improve our knowledge. Ana & Ana, Mangalia 11. 06. 2008"

Fantomats in Odessa

Premiere and presentation 24 - 31 May 2008, Potemkin stairs, Odessa, Ukraine