Проект на Венелин Шурелов – SubHuman Theatre
Tabula rasa (Wunderkabinet)
Устройването на луксозни забавления за европейския елит през шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, чрез практиките на анатомичните театри и организираните като в енциклопедични колекции фантастични, скъпоценни и редки предмети, превръща „космоса” от статично табло за съзерцание в повод за драматично изследване. Всевъзможни шкафове на куриозното (Kunstkammern, Wunderkabinet, Cabinets of curiosity), показващи минерали, гравирани скъпоценности, насекоми в кехлибар, пеперуди, мумифицирани уши от египетски бик, тухли от Вавилон, антики, медали, монети, часовници, астролаби, компаси, призми, огледала, микроскопи, телескопи, магически калейдоскопи, камери обскура, восъчни фигури, умни машини, удивителни играчки и автомати, създават това, което Самуел Куичелберг (Samuel Quicchelberg) определя в неговата „Inscriptiones vel Tituli Theatri” (1565), като световен театър (Universal theater)... В този театър на света, посетителите се любуват на различните сцени не в мрачни аудиториуми, но върху самата сцена. Универсалната колекция стимулира своите потребители да станат изпълнители, държащи средствата за по-доброто разбиране на света. От свидетели те се превръщат в участници в културната миграция през границите на видимото и невидимото, реалното и въображаемото, естественото и изкуственото, биологичното и синтетичното, роденото и направеното, човешкото и нечовешкото. В тази „миграция” е залегнал най-големия страх на човека в осъзнаването на собствената му фрагментация, дезинтеграция, разпадане и смърт и същевременно най-голямото желание: „Всички мечти се завръщат отново към единствения останал инстинкт, да избягаш от очертанията на себе си” (Ханс Белмер).
Tabula rasa (лат. - чиста, празна дъска) е произведение на изкуството, което представлява обект-кутия-маса, разделен на множество сектори, под които е разположено тялото на автора. Във всеки от секторите има маркер, с който посетителите могат да рисуват, драскат, пишат върху отделните части на тялото. По този начин всяко действие на зрителя/участника е вид дисекция, обективизация, категоризация, описание и изучаване, което афектира директно автора, физически и емоционално. „Живостта” на тялото му, което реагира, боли го, смее се, поставя въпроса за директния ефект от изследването на „другостта” и как неговата обективизация може да се разглежда като форма на насилие.
Втората фаза на проекта е заснемане на пиктографската интервенция на посетителите, разпечатването й в съответния размер и тираж и подмяна на живото тяло с получения артефакт. Тиража на изображенията превръща „остатъка” от тялото в колекция или в абстрактен фрагмент.
Асоциацията с образът на безпомощното, голо и студено тяло, поставено на масата за дисекции, в операционната зала на някои от прочутите анатомисти от Просвещението, е свързана с тяхното изследване на „другото”, което е не по-малко, някакъв вид спектакъл, една нетипична форма на инициация за посвещаване, разбулване, ритуал за избрани хора, определени, но и достатъчно компетентни да навлязат във въображаемото и в същото време готови да създадът един базисен модел на човешкото тяло, съотнесен към стереотипите на различните епохи. Проектът „Tabula rasa”, е насочен към стереотипите на нашата епоха, в която множество тайни на тялото са разкрити и толково по-празно и изкуствено става то, сведено до систематизирано, генерализирано, контролирано, универсализирано, екстериоризирано, разкроявано, прекроявано, препарирано, протезирано, обективизирано нещо. Проблемът, върху който искам да обърна внимание, е освен това, че за просвещенското научно познание тялото за първи път е видяно като дисектирано, разглеждано е като източник на информация, като екземпляр, но също така, в същността на тези процеси се крие една колониална аспирация, която е практика на доминиране, привилегия в производството на обективни истини, подобна на различни форми на социално инженерство: антропология, евгеника, евтаназия, стерилизация, сегрегация, геноцид, генетика, биотехнология, контрол върху раждането и смъртта.
Сходството между нас и учените от Просвещението е в това, че сме изправени пред фасцинацията от ужаса и универсалния алегоричен характер на анатомичните изображения, които са продължени и заменени в наши дни от свят без тайни, от гола плът и нейната чуплива потентност, разбита от комерсиалния, медиен и популярен натиск. Изправени сме лице в лице срещу едно слабо тяло, напомнящо за изгубените битки с природата, еволюцията и политиките, зависимо и крехко, дори неспособно да запази своята интимност и идентичност. Модерният човек от края на ХІХ-ти век до днес, успешно преодолява фантастичните морални класификации на ХVІІІ-ти век, но само, за да ги замести с един епидермален чувал, творение от дубликати и клонинги и една обърната наопаки генетична легитимация. Новият човешки дизайн роди човека-предмет, човека-маса, човека-хибрид, Чудовището, Другия.
Венелин Шурелов, 10. 10. 2008 г.
фотограф Иван Григоров
Изложба "Остани, остани", организирана от Интерспейс (http://i-space.org/stay).
Откриване: 10 октомври, 19:00
Централна баня, пл. „Бански” 1, София
време за посещения:
11 – 25 октомври 2008
понеделник – петък 12:00 – 18:00
събота и неделя: 11:00 -18:00
