“Man ex Machina” is an intimate event, a mixture between installation, performance and lecture. It explores the interrelations between human beings and technology, which have lead to the creation of hybrids. These fantastic, supernatural beings mark the boundaries between the human and the technological, between being born and being made, between fact and fiction. A protagonist in the performance is such a creature – an eclectic object, created by new technologies and old mechanisms, the body of the artist and sophisticated electronics.
Мan еx Machina е камерно театрално представление, комбинация между инсталация, пърформанс и лекция.
В представлението централна тема са взаимоотношенията между човек и технологии. Тe провокират създаването на различни хибридни същества. Освен че маркират границите между човешко и технологично, родено и направено, факт и фикция, тези същества се явяват като суб-продукт на социалната, политическа, икономическа и културна ситуация.
Такъв е протагонистът в представлението. Той е сложен еклектичен обект, включващ нови технологии и стари механизми, тялото на артиста и софистицирана електроника. Той не е само пресичане между машина и организъм, но и конструкция, в която индивидуалното както и социалните перцепции и проекции, реалии и фикции се смесват заедно.
Какви са фантазиите на един киборг, как технологичното реализира човешките копнежи, как човек се самоизгражда и саморазрушава във фантазното пространство на технологичното?
Човекът от машината (Man ex Machina), така както Deus ex Machina в древногръцкия театър е подходящата фигура способна да даде отговор на тези въпроси.
Man ex Machina е своеобразен събирателен символ, изграден върху метафората човек – псевдочовек, но е разгледан през социализирането и театрализирането на мотива за човешкия двойник. Той е преход към проблемите на сценичната изразност със своята свръхестественост, зрелищност и функционалност.
